Battle of the Youstrass

Battle of the Youstrass е походова ролева игра с елементи на стратегия. В нея се разказва за съдбата на две държави – Крадион и Уефрад. Първата била известна със своята армия от механични бойци и с изключителната си жестокост. Тя обаче се намирала в доста тежко положение. Поради суровия климат по-голямата част от земите й замръзнали, а гладът, който я сполетял, имал фатални последствия. По принцип, за да се изхранва, Крадион внасяла продукти от други страни. В този кризисен момент обаче никой не могъл да й помогне. Това принудило доста наемници да се шляят по улиците в търсене на препитание.

За разлика от Крадион земите на Уефард се намирали в много по-добро положение. Те били богати, плодородни и благословени от Бога. Единственият недостатък на предимно на четири кралски рицари, които владеели силите на елементите.

Подтикната от завист, армията на Крадион нападнала Уефард и опустошила столицата й. Наред с нея били унищожени и трима от кралските рицари. Само шепа войници се спасили, защото имали късмета да не се намират в столицата по време на атаката. Но те не можели да променят нищо без чужда помощ. Армията на Крадион била твърде многобройна. Не след дълго останали само трима бойци – единственото спасение на Уефард.

Както може би вече сте се досетили, вие поемате управлението на един от тези бойци. Влизате под кожата на девойката Риюк Бреафер (единственият оцелял кралски рицар).

Тук е моментът да спомена, че под думата “рицар” не се разбира класическият средновековен герой, а човек в роботски костюм! Точно така – вие управлявате робот, който владее четирите елемента – на земята, на въздуха, на огъня и на водата. С течение на играта той трупа опит, намира предмети, има специални умения и се бие с други роботи. След всяка мисия “екипирате” намерените предмети.

Действието на играта се развива на ходове върху двуизмерен терен. Графиката обаче е отчайваща и семпла. Когато срещнете противник трябва изберете с кое оръжие да го нападнете (дали с меч, дали fire ball и т.н.).

Битката ни прехвърля на друг терен – неговата графика също трагична – достойна за игра от преди пет години. Роботите летят спокойно във въздуха и се бият разменяйки си по някой удар, а вие безучастно следите събитията. За никакви специални ефекти не може да се говори. Героите нямат инвентар, не разпределяте никакви точки върху техните характеристики, а движенията им не са анимирани.

Авторите са решили някои or роботите да бъдат представян само от главите си. Каква е логиката моите герои да са само от врата нагоре, а част от вражески те войски да се виждат в цял ръст? Звукът е на нивото на графиката.

Въобще тази игра нищо не струва. Еднообразна, скучна и безинтересна. Единственото нещо което наистина, ама наистина си струва, е историята.

Monster Hunter

Много отдавна не ми се беше случвало да поджиткам някой здрав, стар и изпълнен с романтичен спомен Jump and run.

А бяха едни времена, съгласете се… Jump’n’run-ове излизаха ежемесечно и то какви! Незабравимите Keep-ове на Джон Ромеро и Джон Кармак са само една от нещата, които ми се ще да спомена. Да-а-а, бяха едни красиви времена. Когато си пуснах за първи път Monster Hunter, в мен се надигна учудване и потрес – да не би да е ставало въпрос, че ще трябва да пиша статия за ретро?! Уви, предположенията ми се оказаха крайно неверни за мое най-голямо съжаление, ако трябва да съм честен. Бодрият midi-саунд сякаш ме подканваше и ми се присмиваше – е, кво толкова сега, брато, малко ни е дървена музичката, ама виж колко е здрава идеята ни!!! Monster Hunter започва с пространно обяснение на това, каква игра е всъщност, видите ли. Вие сте един малък симпатичен младеж, на когото не бих дал повече от шест годинки. Героят обаче гледа с такава злоба, че не без основания ми се струва как като малък е бил бит с ютия по главата и търкалян в пералнята, докато просто се е опитвал да артикулира думичката “мама”. Но сега той ще си го върне на всички.

Освен тежката му съдба в личен план веднага ще забележите, че пичът всъщност е опитен хулиган – едното от опулените му сини очи е паднало (буквално) в неравна битка. Значи ето още една причина да си отмъсти. По едно време се намесва и световната сигурност, но аз лично не успях да проумея каква точно е връзката.

Играта започва с “пленително” интро, издържано в стила на най-добрите заглавия за 1993 година. Статични битмапове показват и разказват за епичната битка, която малкият сополанко поема, и дълбоката фабула, мъчеща неговото скромно съществуване. Там има един замък, пълен с monster-u (чудовища тоест), които са много лошави, затова трябва някой да им види сметката. И скоро неусетно разбирате, че… нашият малък герой е всъщност Monster Hunter. Никога нямаше да се сетя…

След пленителната и изпълнена с дълбочина история вие се впускате в битката. Пардон, като начало ще трябва да преминете тренировъчната мисия. Определено авторите на играта са насочили “хитовото” си заглавие към връстниците на главния герой. От туториала разбирате, че всяко животно се убива само от определено оръжие, което трябва да търсите из нивата. Също така разбирате, че враговете са толкова зли, че много зор ще видите. Поободрих се. Може пък да стане интересно, рекох си.

Дръжки…

Когато започна играта, се появи екран с размерите и дизайна на супер, мега, хипер успешното заглавие Pacman!!! Ами враговете?! За да може да спечели благоволението и одобрението на загрижените за психическото здраве на децата си родители, Monster Hunter предлага иновационни решения по отношение на противниците – кактуси, жаби, кучета, въобще всякакви страховито изглеждащи гадини, които издават звуци, напомнящи кудкудякане, квичене и стомашни газове. Вярно, че в някои игри се попрекалява с кръвта, но прекаленият светец и Богу не е драг, дето има една приказка.

В един момент, малко преди да изключа компютъра и да изхвърля диска с Monster Hunter във вечното небитие, се замислих доста сериозно… Дали авторите не си правят здрав бъзик?! Дали тяхната идиотия не е съвсем целенасочена? Кой знае, лично аз обаче останах разочарован.

Riddle of the Sphinx

Чувствам се абсолютно раздвоен още в началото на това ревю. Все още не мога да си изясня доколко бях удовлетворен, когато стигнах финала на Riddle Of The Sphinx. Трябва да призная, че още в самото начало ми идеше да захвърля играта. Нали знаете, понякога ви трябва само едно надзъртане в геймплея и графиката, за да решите дали си струва да играете. Едва успях да преглътна силно-то си разочарование от първите пет минути игра. Единственото нещо, което ме накара да продължа, бе любопитството ми, свързано със сюжета, както и моите спомени от играта “Morpheus”, която в графично отношение е доста сходна с ROTS.

Както и да е. Въздъхнах и продължих по-нататък в слайд-шоуто. Употребата на последния израз може само да ви накара да си направите извод за нивото на качеството на графиката.

Ниската разделителна способност говори за дългия процес на работа, отнел на създателите повече от 3 години. Бях чел няколко превюта на тази тема преди това и определено ми бе любопитно да продължа нататък.

Първото предизвикателство се оказа една невзрачна палатка, обитавана преди това от Sir Gil Blythe Geoffreys – предшественика на нашия герой. Внезапно той изчезва, точно когато е на прага на голямо откритие, свързано със заровен под Сфинкса артефакт. Geoffreys ни е оставил безброй пътечки, по които можем да тръгнем. Първите два часа от играта са доста тромави. Лутането в 3 квадратни метра е повече от клаустрофобично. За първи път ще си позволя д посъветвам геймърите директно да погледнат към хинтовете, защото загадките в палатката с повече от умопомрачителни, обаче ще си останат върховно удоволствие за тези, чиито познания по археология и английски език с повече от добри.

Riddle Of The Sphinx е игра, която изисква пълна концентрация и поне една тетрадка за записки. Трябва да се обръща внимание на всеки детайл, на всяка дума знак. Така например за първата сериозна загадка ще трябва да се ровите в библейски текстове и правите сложни изчисления, които спокойно могат да ви накарат се откажете от тази игра. Определено не ми е попадала по-трудна игра до този момент. Повярвайте ми, наистина опитах да реша загадката. Мъчих се около 3 часа и накрая вдигнах ръце. Едва когато видях правилното решение се поуспокоих малко. По-късно, сериозно притеснен за нивото си на интелект, си направих и един он-лайн тест за интелигентност. Задоволен от резултата се върнах към играта и поех към огромната пирамида. Оттам започнаха и приключенията и удоволствията.

Първите загадки определено си бяха глътка въздух за мен. Интериорът в пирамидата ме накара да сваля шапка пред арт-дизайнерите на играта. Всичко е изпипано и ще можете да се порадвате на невероятни детайли. Един от най-интересните моменти се оказа управлението на мини-роботизирана камера, с която може да проникнете и в най-тесните коридори на египетската пирамида.

Забравих да ви посъветвам да правите SAVE колкото се може по-често, защото неприятните изненади са доста. Освен това бих могъл да кажа, че играта се държи изключително нестабилно и доста забива. Звукът е накъсан и това определено дразни. Riddle Of The Sphinx е изградена на принципа на слайд-шоуто като в определени моменти се появява възможността да правите панорамен оглед. Менюто е скроено доста глуповато, както и използването на предметите от инвентара. В “джоба” ни попадат различни бележки, статуетки, ключове и разни символи, които в повечето случаи са част от отговора на някоя логическа загадка. Бъговете направо изобилстват. Така например съвсем случайно може да се озовете в Подземната река, без да сте решили загадката със статуите в Голямата камера на пирамидата. За да не се случи подобно нещо, трябва да изтеглите няколко пач-а от официалния сайт на играта. С две думи – трябват ви доста здрави нерви и стабилна подготовка преди да се впуснете в това безумно предизвикателство.

От друга страна Riddle Of The Sphinx наистина се отличава от повечето игри в жанра. В нея присъства добра доза реализъм, както и невероятна атмосфера. Наистина си струва си да си затворите очите за всички недостатъци на играта, защото останалите 30-на часа геймплей ще ви зарадват. По сложност Riddle Of The Sphinx може да бие дори BLACK DAHLIA, която е една от любимите ми игри.

Много ми хареса една мисъл, която публикувана в Gamespot: “Riddle Of The Sphinx” ще отвори очите на американците за европейските адвенчъри, които са с класи по-добри от американските.” Абсолютно съм съгласен с тази теза. Единствените по-популярни игри от този жанр в Щатите са MYST и RIVEN, които се продадоха в милионен тираж там. Наистина трогателни са всички съобщения във форума към официалният сайт на Riddle Of The Sphinx, според които цели семейства с часове са играли това заглавие в навечерието на Коледа. Там, разбира се, не се споменава нищо за всичките недостатъци на играта, които май в случая са прекалено много.

Накрая ми се ще все пак да завърша с позитивни думи. Като че ли не съжалявам за часовете, прекарани пред компютъра. Докато европейски фирми-производители се опитват да спечелят някой друг фен на адвенчъра и куеста посредством добавянето на екшън елементи в игрите си и DreamCatcher Interactive действа безкомпромисно в това отношение. Вече се работи и върху продължението на играта. Този факт като че ли ме накара да се усмихна…

А сега ви оставям и отивам да се поровя из допълнителна литература за египтологията…

Zeus: Master of Olympus

Питам се как не ми беше дошло на ум, че толкова скоро ще се появи ъпдейт на Zeus: Master of Olympus, след като в играта липсваше един от най-важните сюжети на древногръцката митология – Одисеята. Излиза, че авторите от Impressiongames са планирани още през есента да пуснат наскоро излезлия Enhancement Pack. Това, което ще зарадва многобройните почитатели на стратегията, безспорно е създаденият Zeus Adventure Editor с помощта на когото сами ще може да си правите карти и мисии.

Какво ново ни очаква в Zeus: Master of Olympus? Ако някой си мисли, че ще види подобрения в графиката или музиката, ще остане разочарован. Но това, което е пипнато, е наистина много важно – новостите са преди всичко в логиката на играта. Търговците на пазара вече използват два пъти по-малко работници, отколкото преди. Подобрен е алгоритъмът при отглеждането на животни и при жътвата – ресурсите се събират по-ефикасно.

zeus

Вече не заплащате при опит да поставите единично авеню или булевард. Парите вече не показват отрицателни стойности. Подобрена е и доставката на материали при строеж на храм, а дюлгерите вече не седят като вцепенени, докато създават статуите в молитвените сгради. Различията в предсказанията на оракулите са оправени. Изобщо правенето на храмове е усъвършенствано.

По отношение на битките трябва да се спомене, че войските повече няма да се заклещват в лава и играта вече няма забива, когато се опитате да маркирате група воини, напускаща града. Ако военната ви мощ е достатъчно голяма, другите градове ще изпълняват исканията ви. Полезно е, че и триремите вече могат да се оправят. Отделните случаи на герои и армии, които се забатачват някъде по света, са коригирани. Оправена е и обратната връзка при търговията, когато даден град се превърне в съперник.

zeus3

В Enhancement Раск-а има цяло пълно приключение – Одисеята както и три “отворени” игри. Бедствията вече се показват на картата.

Едно от подобренията е и че можете да строите мостове (които могат и да се махат) върху пукнатини от земетресения. Скулптурните студия вече приемат максимум четири товара бронз вместо пет. Вендорите (павилионите) на пазара за коне и за оръжие повече не чакат да им свършат провизиите, за да си купят нови. Оправена е и автоматичната защита, когато нападате по вода.

Както разбирате, има какво ново да преживеете, при това съвсем безплатно, ако вече имате играта. Възможно е да срещнете трудности с инсталирането на ъпдейта, ако нямате оригиналната версия на Zeus: Master of Olympus. В такъв случай най-вероятно ще успеете да инсталирате поредните три мисии, но няма да виждате нововъведенията. И все пак това са поне нови 15 часа, а като се има предвид, че е добавен и Adventure Editor, определено си заслужават.

Може би тук е мястото да спомена как се създава армия, защото след излизането на предната статия се оказа, че много хора имаха затруднения с това: Броят на воините ви зависи от количеството и вида на елитните ви къщи. Колкото по-развити са къщите – тоест с колкото повече храна, вино, оръжия, коне и т.н. ресурси разполагат, както и в колкото по-красив район на града ви се намират, толкова по-голяма и по-професионална е вашата армия. Когато нападате някой град, можете да вземете не само армията си (или част от нея) и героя, който живее в града, но и да повикате на помощ град-съюз-ник. Без дворец пък няма да можете да командване полковете си. Това е за всички, които искат да побеждават чрез сражения.

За останалите, които са силни в битките на икономическия и техническия фронт, новият Enhancement Pack ще бъде безценна добавка.